Рибарските прякори: От „Майстора“ до „Късача“ - как се кове легендата
В риболовния свят никой не те нарича по лична карта. Там името ти се печели на брега, обикновено след някоя голяма риба или епична изцепка. Рибарският прякор е като татуировка - остава за цял живот.
Как се раждат класиките?
По „професионални“ заслуги:
Майстора: Човекът, който вади риба и в локва. Всички го харесват и го черпят бира.
Професора: Знае латинските имена на всички риби и теоретично обяснява защо не кълве. Обикновено се прибира капо.
По физически сходства (или ирония):
Шарана: Не защото е едър, а защото се „нанизва“ на всяка шега на компанията или винаги забравя нещо критично (като кепа или хладилната чанта).
Щуката: Остри зъби, остър поглед и навика да се „изстрелва“ към най-дащното място веднага щом някой друг замята там.
Малкия: Обикновено това име се лепва, когато се появиш в компанията на 12-годишна възраст и започнеш да ловиш рамо до рамо със старите рибари. Проблемът е, че веднъж приет в „глутницата“ под това име, ти губиш право на друго. Дори на 40 да извадиш рекорден сом, коментарът ще е: „Браво на Малкия, научи се най-накрая!“.
След конкретна случка (Вечните):
Сома: Веднъж е закачил дънер, борил се е с него три часа и е разказал на целия град, че е било чудовище.
Късача: Този, при когото „Голямата“ винаги си тръгва с такъма му. Той е абониран за скъсани влакна и изправени куки.
Прякорът на рибаря е титла. Ако ви викат „Късмета“, значи ви завиждат. Ако ви викат „Тапата“, значи е време да си смените тактиката. В крайна сметка, важното е не как ти викат, а колко често ти „свири“ авансът!
