
В края на юли и началото на август край българските брегове започва да се разиграва една от най-вълнуващите, но и критични морски драми. По водата плъзват пасажи от малки, невероятно бързи и агресивни рибки, които масово започват да налитат на пилкери, чепарета и воблери.
За по-младите риболовци това е голяма атракция, но старите морски вълци знаят отлично – това е „циганката“.
Какво всъщност представлява тази риба и защо призивът за нейното незабавно връщане във водата е от ключово значение за целия предстоящ есенен сезон?
„Циганка“ е народното наименование за младия, все още незавършил растежа си паламуд.
Тя пристига в Черно море с топлите течения от Босфора. По това време на годината тези рибки са съвсем малки – с тегло между 150 и 250 грама. Наименованието „циганка“ им е дадено от старите рибари заради специфичния им дребен вид, по-тъмни шарки и липсата на характерната за възрастния паламуд масивност и мазнина.
Има три основни причини – кулинарна, биологична и колегиална, поради които прибирането на циганката в торбата е голяма грешка:
Малката циганка все още няма напълно развита храносмилателна система за нашите води и не е натрупала никакви мазнини. Ако я сложите на скарата или в тигана, месото ѝ е сухо, безвкусно и сериозно нагарча. Изпържването на 200-грамова циганка е напълно обезсмислено унищожаване на риба, която няма да ви донесе никакво кулинарно удоволствие.
Паламудът е един от най-бързо растящите хищници в Черно море. Поради по-ниската соленост и изобилието от храна (сафрид, хамсия и трицона) край нашите брегове, тази риба наддава на тегло буквално с дни!
Риба, която в края на юли тежи 200 грама, само след 30 до 45 дни (През септември и октомври) вече е над 500–700 грама солиден паламуд!
Всеки уловен и задържан дребосък днес е един изгубен истински трофей утре. Когато пуснете циганката обратно, вие гарантирате, че през есента както вие, така и останалите колеги по брега и в лодките ще имате възможност да изпитате истинската тръпка от борбата с едър и борещ се паламуд.
Откачайте внимателно: Вземете рибата с мокра ръка (за да не увредите защитния ѝ слузест слой) или използвайте кохер/клещи.
Бързина: Паламудовите риби бързо губят кислород. Откачете я максимално бързо и я пуснете плавно във водата, а не я хвърляйте отвисоко върху тетраподите.
Да си рибар не означава просто да напълниш кофата на всяка цена, а да пазиш ресурса на морето. Видите ли циганка на куката – усмихнете се, откачете я и ѝ пожелайте да се върнете за нея през октомври! Наслука!