
Април си замина и е време да погледна какво съм записал в дневника. Месецът беше истинско влакче на ужасите - започнах с голям ентусиазъм във Варна, минах през няколко трудни дни „на нула“ и завърших с един запомнящ се излет, който спаси статистиката ми.
За изминалия месец направих точно 9 излета. Общият ми баланс е 7.30 кг риба, като почти половината от този улов дойде само от един ден. Имах само едно късане, което при чепаретата си е направо постижение.
Трудното начало с карагьоза: Първите ми опити бяха във Варна около Канала и „Под моста“. Започнах скромно с 150 грама, а на 10-ти април направих приличен риболов с 1.5 кг карагьоз. След това обаче морето реши да ме приземи – два поредни дни (18-ти и 19-ти) записах пълно капо, въпреки че бях на линия с часове.
Големият удар в Бургас: На 25-ти април реших да сменя обстановката и отскочих до Нефтобазата. Оказа се най-правилното решение. Хванах 3.5 кг сафрид на чепаре, като рибата вървеше отлично между 10:00 и 18:00 часа. Това беше и моментът, в който официално открих сезона на сафрида.
Завръщане на Ной: Последните два дни от месеца се върнах по нашите места във Варна. На Ной сафридът вече се завърта, макар и все още да са епизодични бройки - между 150 и 500 грама за излет. Средно на излет се пада по около 4 часа.
Април ме научи, че трябва да се търси активно. Докато карагьозът край Варна беше капризен и ме разкарваше при лошо време, сафридът в Бургас ми показа, че сезонът вече е в разгара си, стига да уцелиш мястото. Всичките ми успехи бяха на чепаре, като фината игра с върха се оказа решаваща.
Подготвям се за май, когато се надявам сафридът пред Варна да „заври“ и дневникът ми да се напълни със зелени полета.