
Връщането от риболов без улов е изкуство, но истинското майсторство е в това как ще го поднесете у дома. Когато тя ви чака с тигана, а вие носите само миризма на море и надежда, ето най-добрите оправдания, които винаги вършат работа:
„Закъснях за захола“ - Класика. Рибата е вземала сутринта в 5:30, а ти си отишъл в 9:00. Признаваш си, че си се успал или си се забавил с кафето.
„Излезе течение и наби боклуци“ - Това е съвсем реално. Когато морето или реката се напълнят с треви и водорасли, на всяко замятане вадиш „салата“ вместо риба.
„Делфините заградиха залива“ - Всички по морето знаят, че влезе ли делфинът, рибата или бяга в дълбокото, или се набива в камъните и не поглежда нищо.
„Водата стана прекалено бистра“ - Рибата вижда всичко - теб, такъма, куката. В такива дни и най-тънкото влакно не помага.
„Пренаселено - нямаше къде да се хвърли“ - Отишъл си, но на най-дащните места е имало 50 човека един върху друг. Вместо да си оплиташ нервите с колегите, си седял някъде в „пустата зона“.
„Термоклин / Студена вълна“ - Рязка промяна в температурата на водата. Рибата е там, но е в летаргия и просто не се храни.
„Скъсах на първия удар“ - Имал си удар на сериозна риба, скъсала ти е и след това си изгубил ритъм, или просто си останал без такъми.
„Всички около мен също не хванаха“ - Колективната съдба. Когато 100 човека на буната не вадят нищо, значи просто рибата я няма. Не е в теб вината.
„Пробвах всичко, но днес искаше само на определен цвят/такъм, който нямах“ - Отиваш със зелено чепаре, а тя взима само на лилаво. Колегата до теб пълни кофата, а ти само гледаш, защото рибата днес е капризна и иска точно определена примамка.
„Просто не ми се занимаваше да я чистя“ - Истината за мързеливия рибар. Хванал си 5-10 рибки, видял си, че няма да нахраниш семейството, и си ги дал на съседа по място, за да не миришеш къщата после.
Най-доброто оправдание винаги остава: „Поне си починах“. Жените обикновено не го вярват, но пък е единственото, което е 100% вярно всеки път.