
Ако сафридът е „хлябът“ на черноморските рибари, то чернокопът е истинският деликатес и кралят на адреналина. Тази риба притежава легендарен статус по нашето крайбрежие заради своята изключителна агресивност, борбеност при улов и феноменални кулинарни качества.
Независимо дали сте опитен морски вълк или тепърва навлизате в морския риболов, познаването на този зъбат хищник е ключът към успешните есенни излети.
Преди да навлезем в детайлите, е важно да изясним едно често срещано объркване сред начинаещите. Чернокопът (Pomatomus saltatrix) не е отделен биологичен вид, а просто наименование на младите екземпляри на рибата лефер.
В рибарските среди по Черноморието е приета строга класификация на вида според неговото тегло и размер:
Чернокоп: Риби с тегло между 100 и 300 грама (приблизително до 25-30 см дължина). Това е най-масовата форма, която изпълва заливите ни в края на лятото и през есента.
Лефер: Едри, напълно зрели екземпляри с тегло от 300 грама до около 2-3 килограма. Истински трофей, за който се изискват майсторство и здрави такъми.
Гофан: Истински чудовища с тегло над 3-4 килограма. Срещат се изключително рядко в Черно море и се улавят предимно в Южното Черноморие и Босфора.
Чернокопът е перфектно устроена машина за убиване. Тялото му е мощно, аеродинамично, със синкаво-зелен гръб и сребристи страни.
Най-отличителният му белег обаче е неговата паст. Челюстите му са снабдени с един ред изключително остри, триъгълни зъби, които действат като бръсначи. Чернокопът не просто поглъща плячката си – той я разкъсва.
Този хищник е известен с пословичната си ненаситност. Пасажите от чернокоп нападат всичко по пътя си – сафрид, хамсия, трицона и кая. Често те убиват повече риба, отколкото могат да изядат, водени изцяло от ловния си инстинкт.
Подобно на сафрида, чернокопът е топлолюбива риба. Той прекарва зимата в Мраморно море и топлите части на Егейско море.
Пролет (май - юни): Рибата навлиза през Босфора в Черно море, за да се размножава и храни. По това време екземплярите са по-редки и настървени.
Края на лятото и Есента (септември - ноември): Това е златният сезон. Порасналите вече чернокопи започват да се групират на огромни пасажи пред българския бряг (особено около Варна, Бургас, Созопол и нос Емине), подготвяйки се за обратното си пътуване на юг. Тогава риболовът е най-интензивен.
Заради острите си зъби, чернокопът изисква специфични такъми. Обикновените фини влакна биват прегризвани за секунди.
Използват се специализирани чернокопени чепарета. За разлика от сафридените, те са вързани с много дебели влакна (майка 0.35 - 0.45 мм и бидену 0.28 - 0.35 мм). Куките са големи (№ 1 до № 4/0), с дълго рамо, за да предпазват влакното от зъбите. Обикновено са украсени с ярки ламета, зелени или розови пера и флуоресцентни елементи.
Изключително атрактивен метод от брега (буни, вълноломи) привечер и рано сутрин. Използват се тежки метални примамки (пилкери и кастмастери) или блестящи воблери, които имитират ранена хамсия. Пред примамката задължително се поставя метален повод (водяч) или дебел флуорокарбон (над 0.50 мм), в противен случай ще се сбогувате с воблера си още при първото кълване.
Класически нощен риболов от брега. Използва се плувка със светеща ампула (химическа светлина) или дънен такъм. За стръв се ползва филе от прясна риба (най-често сафрид или хамсия). Куките отново са подсигурени с метални поводи.
Чернокопът е сочен за една от най-вкусните риби в Черно море. Месото му е по-мазно от това на сафрида, изключително богато на протеини и Омега-3 мастни киселини. То има специфичен, наситен морски вкус.
Най-добро приготвяне: Поради мазнината си, чернокопът е съвършен за печене на скара или във фурна на грил. Кожата му става хрупкава, а месото остава сочно. По-малките парчета могат да се изпържат, но печенето остава класика. Също така е превъзходен сушен (чироз) или маринован.
Чернокопът е истинска награда за всеки риболовец. Появи ли се пред брега ни, той гарантира незабравими емоции на бълнолома и незабравими вечери около трапезата.