
За туристите те са символ на морето и радост за окото, но за риболовците присъствието им често предизвиква смесени чувства. В Черно море срещаме три вида (афала, обикновен делфин и муткур), а спорът „помагат ли ни, или ни пречат“ е стар колкото самия риболов.
Няма по-добър ориентир за това къде е рибата от активната група делфини. Когато ги видите да се гмуркат и да се събират на едно място, това е безпогрешен сигнал: там има пасаж.
Маркер за сафрид и хамсия: Делфините следват храната си. Видите ли ги да работят заедно с чайките, значи сте на правилното място и трябва да подготвяте чепаретата.
Основният проблем с делфините не е, че докосват такъмите ни, а че променят поведението на рибата:
Разпръскване на пасажа: Когато делфините навлязат в ядрото на пасажа, рибата се паникьосва и се пръска във всички посоки. Това, което допреди малко е било „гол след гол“, изведнъж спира.
Забиване на дъното: Често при появата на делфин, сафридът „потъва“ на самото дъно или влиза в цепнатини, където става недостъпен за нашите такъми.
Конкуренция: Делфинът е изключително ефективен ловец и понякога буквално „изяжда“ рибата пред очите ни, преди да сме успели да хвърлим.
Въпреки че понякога ни карат да приберем въдиците по-рано от предвиденото, делфините са добър знак. Тяхното присъствие означава, че морето е живо и в него има храна. В крайна сметка, те ни показват пътя към рибата много по-често, отколкото ни пречат.
Следващият път, когато пасажът изчезне заради тях, просто изчакайте – те са доказателството, че риба има и е въпрос на време отново да се групира.