
Риболовът започва като невинно хоби - купуваш си една въдица, хващаш три попчета и си мислиш, че контролираш нещата. Година по-късно обаче се улавяш, че прекарваш повече време в риболовния магазин, отколкото в супермаркета.
Ако се чудиш дали просто обичаш морето, или вече си прекрачил границата на нормалното, виж тези 10 признака за тежка „рибарска болест“:
Докато нормалните хора гледат прогнозата, за да знаят дали да си вземат чадър, ти следиш скоростта на вятъра в сайтове за моряци, посоката на вълната в три различни приложения и атмосферното налягане. Ако налягането пада - ти също падаш духом.
Багажникът ти е постоянна експозиция на риболовната индустрия. И не, нямаш никакво намерение да я чистиш, защото „в събота пак съм там“.
Отваряш вратата за масло, но в кутията за масло намираш замразена цаца за стръв, а в чекмеджето за зеленчуци - жив морски червей, старателно завит във влажен вестник. Жена ти вече е претръпнала и просто не отваря определени зони.
Отиваш само за една кутия куки, а излизаш час и половина по-късно със сметка за 40 евро, три нови чепарета, „уникално“ влакно, което просто е трябвало да пробваш, и без абсолютно никакви куки (защото си ги забравил).
Ако трябва да станеш за работа в 7:00, си в депресия и отлагаш алармата пет пъти. Но ако в събота трябва да си на риболовното място в 4:30 ч., очите ти изскачат в 3:55 ч. с пулс 120 и си готов за екшън без нито едно кафе.
Когато пътуваш със семейството и преминете по мост над река или покрай язовир, ти спираш да слушаш какво ти говорят в колата. Погледът ти се залепя за водата, главата ти се извърта на 180 градуса и в ума ти изплува само една мисъл: „Тук каква риба сигурно има...“
Официалната версия пред жена ти е, че всички въдици в гардероба струват „по трийсет-четиресет евро“. Истинската сума обаче е строго пазена държавна тайна, която лесно може да покрие почивка на Малдивите.
За теб 80 метра не са просто разстояние на улицата. Това е дистанцията, която достигаш с 30-грамова бомбарда.
Когато видиш човек в мола с яке на Shimano, Daiwa или ботуши на Torvi, ти автоматично го припознаваш като брат. Поглеждате се с онзи особен, уморен, но бляскав поглед на хора, които знаят какво е да те брули източният вятър през ноември.
Часът е 21:00, тъмно е, студено е, рибата не пипа от два часа. Ти казваш на колегата до теб: „Айде, последно хвърляне и събирам“. Това „последно хвърляне“ се повтаря поне още 14 пъти, докато накрая не започнеш да замяташ на лунна светлина.
Диагнозата: Ако си припознал поне 5 от тези признака - честито, ти си безнадежден случай. Лечение няма, а и никой рибар не го иска.